11 февруари 2009

Сияеща звезда

Днес съм сияеща звезда. И не каква да е, а палава сияеща звезда.

Другата палава звезда спи. Както всяка сутрин по това време. Тръгвам из мрака и изритвам бюрото. Така де, аз съм сияеща звезда, ама извън вкъщи. Навличам някакви дрешки, излъсквам някои части и се отправям към дневното владение.
Вече навън поглеждам към липсващите звезди. Уф, пак аз ще трябва да върша всичко, си мисля и се подхлъзвам на улицата. Упс, за малко да се превърна в падаща звезда! Размина ми се, смея се доволно в тишината и продължавам.
Една звезда винаги има нужда от музикален фон, а днес след като съм и палава такава, щракам с пръсти и се разнася прелъстяващият глас на мистър Бял. Обичам когато нещата просто се подреждат. Поклащам се в ритъм и се опитвам да докарам походката. Така де, една сияеща палава звезда не върви да се вихри с отривиста походка. Трябва да е нещо по така. Прокарвам крак пред крак, поклащайки леко бедра. Така по бива. Закотвям се да чакам колесницата и съзирам един симпатичен джентълмен. Гледа ме с изненада. Всъщност мен ли гледа?! Озъртам се наоколо и виждам само сияли някога звезди, с тенденция да се превърнат в черни дупки. Значи моето сияние уловил, усмихвам се наум и наяве. Той примигва смутено. Опааа, повдигам вежда с изненада. Май си намерих обект за заслепяване, разтягам още повече усмивката. Леко се приплъзвам на място, а Бари шепне в ушите ми: "Ти си първата, ти си последната, моето всичко". Поклащам почти незабележимо бедра, докарвам физиономия тип "зашеметяваща лолитка" повдигам секси едната вежда и се заигравам все едно се чудя какво е приложението на бъркалката от кафето и дали в устата е най-подходящото място за нея. Пърхам с мигли и поглеждам към джентълмена. На първо четене почти никакъв ефект! Задържа "разсеян" поглед и аз забелязвам лекото настръхване на косъмчетата му. Ооо, става забавно. Значи ще се правим на непукисти. Отмятам леко глава назад и прекарвам пръсти по "сърбящата" шия. От косата ми се разнася парфюм из целия свят. Сигурна съм, че го е усетил. Забелязах разширяването на ноздрите докато продължаваше да търси нюансите във въздуха. Аз разсеяно обръщам поглед към една второстепенна звезда, която ме гледа с ярост в очите. Да мила, знам, но днес аз съм сияеща звезда! Палава сияеща звезда! В тон започва да звучи "Любовна серенада" и лее емоция с всяка нота. Представям си как изричам всяка дума от нея и сякаш той го вижда в очите ми. Топло му е и разкопчава леко ципа на якето. Чуди се какво да прави с ръцете си и виждам фантазията му. Раздвижва леко пръсти сякаш ги прокарва по гореща кожа и моите откликват в синхрон. Задържаме дъха си и подновяваме в накъсан ритъм. Откровено пращаме мълнии от еротика. Дребни жестове изкарват наяве емоцията и се опитват да скрият покачващата се вълна. Захапвам игриво долната си устна, а той ми отговаря с нежно прокарване на език в ъгъла на неговата. Хмм! Настръхвам и усещам вилнеещи в стомаха ми пеперуди. Отмятам коса с подчертано бавен жест, а той проследява пътя на всеки косъм. Потрепва сякаш ще я събере с ръце и ще зарови лице в нея. Задържам един кичур и бавно си играя с него. Усмихва се напрегнато и сякаш чул, че Бари е стигнал до "Нека само се целунем и да си кажем сбогом" ми изпраща въздушна целувка, а аз пренасям сиянието си към пристигналата колесница...

3 коментара:

An AngrY Kid каза...

Харно :) Имаш талант.Предполагам повече от един разбира се, но този ти с писането е повече от очевиден.
Приземих се тук съвсем случайно.Преследвайки един Гарван - гробар, а то се оказа доста приятна изненада. :)

oli4ka каза...

Хе - хе! Талантът ми е под въпрос, но благодаря за оценката. Радвам се, че изненадата е била приятна :)

An AngrY Kid каза...

:) пиши по-често, знаех че ще се върнеш... Виж все пак научих, че понякога и Гугъл може да е от полза особено когато намираш онова което не търсиш ( имам предвид птицата за която исках да разбера * ):Д