За ЧРД:)

Остарях с още една година.
Докато осъзнавах факта, че заковах 29 год., загубих още някои и друг час в размисли дали си заслужава или вече ми е все едно дали ще остарея с още някоя година...
Никога не съм си представяла, че ще бъда на 29...
Сега с насмешка си представям, че догодина ще направя голям купон.
Но се успокоявам, че една година е ужасно дълъг срок.
Обръщайки се назад понякога се изненадвам докъде съм стигнала, колко съм се променила като личност и си давам сметка, че постигнах и много, и нищо...
Имаше години в които предпочитах да взимам готови мнения, да се крия в сенките и да бъда никой. Много лесно се живее когато си никой и не означаваш нищо, освен за хората който те обичат...
Сега от дистанцията на времето, мога да се потупам по рамото колкото и нескромно да звучи, и да мисля за себе си, че от мен може и да излезе нещо.
Не съм светица. Аз съм като всички - имам мечти и глупави желания, правя грешки, наранявам хора (кога с желание, кога без да искам), понякога тропам с крак и се цупя като малко дете. Понякога се нагърбвам да оправям "света" и искам невъзможни неща. Понякога правя и невъзможни неща. Има моменти в който се предавам и махам с ръка без да поглеждам назад, има моменти в който плача, и в който карам да плачат. Аз съм от тези, който имат смелост да кажат, че им трябва помощ и да предложат помощ. Трябваше да мина по ужасно трънлив път докато се науча да искам помощ, докато се науча, че не съм длъжна на никого, и че никой не ми е длъжен...
Мисля си, че дори и да е малко, опита които натрупах до този момент може да ми даде увереност, че мога да се справя.
Знам, че имам сили да заявявам и отстоявам гласно позицията си.
Знам че все още имам сили да бъда себе си, и да се боря за нещата които смятам, че са важни и за тези който обичам...
Това съм аз. Вече на 29.

13.12.2007