Ще изпаря чувствата, ще се усмихна и ще премрежа мигли и пак ще бъда външно същата.
Да, аз мога да бъда онази единствена. Да, аз мога да давам крила. Аз мога за теб да съм пристана, но ме залива деветобална вълна.
Обърках мястото си в пъзела и разбих с глава онази стена. И пак намерих само безкрайна самота. И ми е по-лесно да се обвия в нея, и да се скрия в ъгъла на тъмно. И след като вече не откривам смисъла, какво по дяволите да направя!?
Не знам, дали в търсенето не загубих себе си....
Не знам, дали си спомням и какво търся...
...Самотата е състояние на духа, а не липса на близки приятели!
02.05.2007
Няма коментари:
Публикуване на коментар