Седя и гледам през прозореца. Наблюдавам как пухкавите облаци играят на гоненица по ширналото се небе. Минават и скриват гънките на Витоша. Опитвам се да уловя всеки нюанс на утрото. Лилаво, тъмно синьо, загадачно пурпурно. Слънцето започва хода си нагоре и всичко избледнява. Обичам тази гледка. Обичам да виждам промяната която настъпва при всеки изгрев и залез. Дава ми надежда, че и в моя живот може да има бързи промени...
Днес е моят ден. Днес навършвам 30.
От днес ще съм 30 год. боклук за държавата.
От днес ще съм пациент на сериозна възраст, за някои лекари...
От днес ще съм единствената 30 год. дъщеря.
Днес нищо няма да се промени.
Днес е просто поредният ден в годината.
Но в този повече ми се иска да се скрия от всички и всичко...
07.12.2008
Няма коментари:
Публикуване на коментар