На А.

И пак за теб си мисля!
И пак искам да крещя!
Промъкваш се, за да разпилееш,
дълбоко скритата тъга.
Аз няма да плача, май някъде казах,
а тези предателки мойте сълзи,
търкалят се с блясък, не питат дали!
Не искам да плача,
и болката животворна не искам дори!
Спри да нахлуваш в малкото силните минути на моите дни.
Спри да разкъсваш моята маската,
съшита с късчета забравени лъжи.
Душата си намерих и изгоних,
захвърлих я в Тилилейските гори,
сега дали ще мога нова да си хвана,
но май аз нямам втори шанс, нали?...
Нали и нова аз душа да си намеря,
и там пак ти ще се настаниш,
Ще можеш мислите ми да жигосваш.
И пак ще се разрушаваш,
моите нови слънчево-облачни дни...

04.04.2007