11 февруари 2009

Размисли

Погледа ми блуждае по върховете на зелените била на Стара планина. Красиво е! Сумрака пропълзява бавно и къпе небето в червените отенъци на залязващото слънце. Наслаждавам се на гледката на уютно сгушените широколисни дървета, проправящи шарена пътечка към подножието на клисурите. Мечтая си да съм там горе, където животът ти и личността ти изчезват и губят значение. Там където е тихо и можеш да чуеш копнежите на сърцето и разума. Да забравиш материалното, да забравиш ежедневното и да се наситиш на простичкият жив свят, без емоции...
Емоции... От тях искам да се отърва! Люшкам се от състоянието на безчувстен гол охлюв до секундата преди да избухне коктейл "Молотов".
Сега съм гол охлюв.
Не искам да знам защо животът ми е такъв, не искам да мисля дали обичам или се заблуждавам, не искам да проправям пътечки в буренясали полета, не искам да приема, че съм тази която съм! Завиждам на хората които не мислят, които не вземат решения и които се оставят на вятъра....
Опитвам, непрекъснато опитвам, но не мога...Търся си извинение, но не намирам...

Обречена съм да бъда себе си!!!

Да бъда несигурна и да си вярвам.
Да бъда нагла и да не съм.
Да създавам и да руша.
Да предизвиквам и да съм предизвикана.
Да знам и да не мога да мълча.
Да искам всичко и нищо.

Давам сметка, че за да получиш нещо трябва да се пресегнеш или да си поискаш.
За моите желания не мога да се пресегна, но мога да поискам...

05.09.2008

Няма коментари: