Щастлива ли си?

Щастлива ли си?

Хиляди пъти си задавам този въпрос. И хиляди пъти клинча сама пред себе си с отговора.
Истината е , че не знам какво значи да си щастлив. Не знам как да дам определение на нещо, което не съм сигурна, че съм изпитвала.
Щастлива ли си? – се питам за пореден път, а телефона ми пак
иззвънява.
И той за пореден път.Поглеждам екранчето, пак ме търси близък човек. Нека звъни, ако иска да си общува с гласовата ми поща, ако не ще затвори. Накрая винаги затварят. Тази констатация ме натъжава. Знам, че всичко си има край, но трябва ли хепиенда да е само в холивудските продукции? Защото в реалния живот хепиенд май липсва...
Тази седмица пак съм самотен остров.
И искам да си остана такъв.
Искам да бъда оставена на мира.
Да не ми се обаждат, да не ме питат как съм (между другото това е един от най-тъпите въпроси измислени от човечеството! Как си? Ми зле, що питаш?!?).
Да не ме занимават с личните си драми. Това било приятелство. Да има на чие рамо да плачеш, да има кой да събудиш в 4 сутринта за да му кажеш, че новото ти гадже те е накарало да виеш от кеф, или да ти държи косата докато повръщаш в тоалетната на никому неизвестна крайпътна дупка.
Това е откачено!
Аз все си мисля, че приятел е човек с който можеш да говориш.
Някой който да те разбира без думи и да може да каже подходящите такива. Някой с който можеш да бъдеш себе си, който те разбира и в мълчанието ти, или в тъпото ти бръщолевене... Аз ... май нямам приятели... има хора за който бих направила всичко, но никой не знае коя съм зад маската...
Щастлива ли си?
Защо да не съм? Имам до себе си хора който ме обичат, имам покрив над главата си и средства за задоволяване на прищявки. Това ли е щастие?
Щастлива ли си?
Защо да съм? Тялото ми все повече ме предава, мислите ми все по мрачни се редят и душата ми, все по – сама е тя. Това ли е нещастие?
Щастлива ли си?
Вече не разбирам себе си.
Щастлива ли си?
От къде да знам.
Щастлива ли си?????
...................................

20.06.2008