Обичам да оставам сама. Обичам да седя в тъмното с чаша кафе и цигара, и да подредя мислите си. Скоро не ми се беше случвало! А ужасно много имам нужда от това.
Доволно се потапям в тъмнината и се опитвам да вкарам малко ред в хаоса настанал в главата ми. Не ми се получава. Не знам с кое да се справя по - напред. Дали с нещата, които се натрупаха покрай работата, дали да вкарам малко ред в битовата злободневност, дали да се справя с мислите събрали се покрай поредната нелепа смърт на едно младо момиче или дали да гриза нокти за тежкото състояние на друго?...
Много дали се събраха.
Седя в тъмното и вдигам глава, за да видя звездите, и да усетя колко съм нищожна...
Сега, сама в тъмното мога да си позволя да бъда слаба...
В тъмното търся сила, за да изляза в светлината...
Но в тъмното днес е и тя!
Тя беше едно друго младо момиче.
Както беше написано на един от некролозите - завинаги останала на 21...
Тя имаше мечти и искаше простички неща като всички нас. Тя имаше собствен начин да те накара да се чувстваш значим и ценен. Тя винаги е била онова, което аз никога няма да бъда...
Всеки ден си задавам въпроса защо тя, а не аз?
Аз съм гадината и лошият в този филм. Аз съм човека, на който никога не му е пукало дали има още пет дни или пет години. А тя обичаше живота и искаше да живее!...И се чувствам виновна, че не е обратното...
Клиширано е и е излишно да обяснявам точно това...
Днес в тъмното не ми е уютно.
Днес истината е, че не искам да мисля.
Така май болката е по-пренебрежима.
Днес не искам да вкарвам ред.
Нека е хаос!
Нека да е хаос и да има светлина...
20.12.2008
Няма коментари:
Публикуване на коментар