По света войните никога не спират.
По света войната намира винаги живот.
По света...
Ама аз съм у нас.
И гледам войните само от екрана.
Някакви си там се избиват, ама вече на никой не му пука.
И нас тук ни избиват, и пак на никой не му пука...
Вече се надсмивам, все по-често, над себе си и си задавам въпроса: „Защо на мен все още ми пука?!”
Опитах се да си взема почивка от света. Опитах се да забравя. Опитах се да бъда щраус. Ама ... неуспях.
Пука ми! Пука ми и не мога да се скрия! Пука ми, та ми се реве!
И ме втриса от човешкия непукизъм. Побърква ме стоицизма. Вледенява ме примирението.
И се чудя, аз ли се обърках с планетата или тя с мен?!?!
Аз ли се обърках с държавата или тя с мен?!?!?!
Аз ли се обърквам с мислите или те с мен?!?!
И това мълчание...
И онова безмълвие...
И липсата на речник...
И нуждата от тишина...
И нуждата от говор...
В какво съм?
Какво съм?
Съм?
Няма коментари:
Публикуване на коментар