разбъркани...

Повей ветре!
Повей и издухай всичко.
Отнеси тъгата
стягаща в длани сърцето.
Отнеси и искрата
изпаряваща сълзите ми.........

Какво пак търсиш? Как винаги нацелваш невидимите бариери? И защо винаги падаш, дори като видиш подложения крак?

Ядосвам се на себе си. Искам да си тегля една майна и да се изоставя сама в ъгъла. Разкъсвам се на парченца в опити да намеря смисъл и посока. Изчегъртвам си мозъка в старанието си да намеря оправдание и да приема безразличието, и нещата които не мога да променя. Иска ми се да имах магическа пръчка за 24 часа...
Биологична единица: човек
Особености: хиляди

Обичам да говоря с клишета. Толкова добре наредени думи, че вековете са ги излъскали от употреба. На всички ни се иска да бъдем оригинални, новатори, да бъдем нещо повече и по-значително, а аз предпочитам клишета...

Задавал ли си си въпроса, ако днес ти е последен ден, какво ще остане след теб утре?!?! Изключи от уравнението роднините. А сега какво остана?

Хората искащи простички и тривиални неща живеят по-лесно... или поне им е по - лесно след като си изберат новите дънки... Хората които търсят смисъл, са винаги тъжни и малко или повече самотни...

Доблест, чест, отговорност, ангажираност, морал..... да проверя какво означаваха в речника за архаизми...................................


23.01