11 февруари 2009

Избрах си гарван. Гарван Гробар!

Обичам да се разхождам и си имам любимо място за разходки близо до нас. Вчера с група приятели решихме да се пошляем там. Говоря за столичния зоопарк. Обичам тишината на мястото и възможноста да блея с часове в една точка, без да се замислям. Е има си кусури, но за веднъж месечно става. Та разхождаме се, разглеждаме животните и се хилим на табелките с имената на осиновителите. Хем евтин популизъм, хем и нещо добро. В интерес на истината това върши работа – не видях нито едно животно да изглежда зле, като изключим камилите. Едни такива проскубани и с увиснали гърбици, ама камили все пак. Та обикаляйки стигнахме и до клетките с птици. Голям смях му се смяхме като гледахме как два мъжки фазана се опитват да се избият през мрежата разделяща клетките. Единият особено беше много сърдит и навит за бой. И след като се посмяхме с папагалите и табелката на щъркела Жоро, стигнахме до ей това пиле:


ГАРВАН ГРОБАР!

Един такъв лъскав и черничък, тихичък и някак тъжен. Самотно същество. Стана ми жал за него. Само заради името, никой не ще да осинови въпросното пиле. И сега си мисля да го осиновя, какво като е гробар. Та никой да не е посмял да си заплюва моето пиле! Гробаря на oli4ka - голям смях:)

1 коментар:

Анонимен каза...

Много му се зарадвахме и
ние на тоя сладур,че той толкова е доволен да бъде гален и да му се говори,че супер много ни впечатли.И другият гарван гробар е много сладък-подаваме му солетки,а той ни връща пръчици-много се забавлявахме и с двамата!!!А един въпрос,ако може-какво се иска от осиновителя,че и ние се натискаме!!!