*****

Да обичаш на инат!
Да живееш на инат!
Защото го чувстваш. Защото така е редно. Защото в това намираш смисъла!

Вечно търсим смисъла и се опитваме да хванем в шепа онези малки частици, които ни карат да се чувстваме значими и смислени. А сме толкова дребни. Дребни.
Задаваме си въпроси, търсиме дълбокия философски отговор, който да ни осмисли. Като личности, като емоция, като НЕЩО! А междувремено пропускаме всички онези важни неща! Забравяш чувствата, предизвикани от усмивката на любимите. Забравяш какво е да излезеш сам от своята тъга или да си признаеш, че няма да откриеш топлата вода.
Да, закъснял си! Закъснял си да откриеш дълбоките философски тайни! Закъснял си да разкриеш мястото създало личният ти Ад! Закъснял си!!!
А дали не продължаваш да закъсняваш? Закъсняваш да разбереш, че няма пълна идилия. Че онези прекрасни блянове, които изникват в сънищата, никога няма да станат реалност по начина, по които ги виждаш там. Закъсняваш!
А ако се огледаш около теб, какво ще видиш?
Присядал ли си някъде в нищото, заобиколен само от времето и пространството? Забелязал ли си как всичко изчезва. Изчезват мислите, желанията и всички мечти. Остават само очите ти опитващи се да обхванат онова което ще бъде същото и след теб. Забелязал си как изчезва и тъгата, докато се опитваш да разбереш дали не е само играта на светлината, това което те кара да мислиш, че виждаш самия Бог.

Пурпур.
Синьо сияние.
Розова тънка мъгла.
Сиво дихание.
Лъч чиста светлина...

Не можеш да го видиш в картините. Изчезва от снимките. Не можеш да го отразиш в емоциите.
Усещаш го с душата си, разбрала незначителната си мощ. И времето спира. Загубваш дори и душата, оставила себе си някъде в нищото на собствените си водовъртежи...

Кой си ти? Кой си ти? И какво ще оставиш след теб?....

02.05.2008