Безсъници, но не като онееез безсъници.

Пак стана никое време.
И аз пак водя седя и мисля, вместо да съм в леглото при мъжа ми, който похърква в такт с музиката. Утре няма да мога да отлепя за работа и пак ще ми е крива цялата планета. Всъщност не утре, а по-късно днес.
Вчера бях на кръвопреливане.Някой добър човек се погрижи за мен и този път. Няма значение, че пак чаках. Важното е, че и този месец имам шанс да оцелея. За другия ще мисля после...
И ей така, между другото, ако някой добър човек чете това и случайно е с О+ (кръвна група), го моля да сподели малка част от себе си, ако не е много нагло, де) с Дани - голям сладур, които чака втора седмица за кръв, а хемоглобина му е 57. Не, не съм объркала цифрите точно 57 е! Даряването става в Центровете по трансфузионна хематология, в София се намира на ул. "Братя Миладинови"112, близо до Централна гара.
От време на време си представям колко по-лесно е да се откажа да ходя. Както се казва: "Ех, мечти!"...
Да, знам че тази е тъпа! И онази да пия кафе от Старбакс не е много по-смислена, ама дадох 3.50 евро за кафе. Пих го три часа на една пейка в Бон, пред базиликата и до паметника на Бетовен. И само спомена за него ще ме топли дълго време, та и тази така. Да се откажа и да приключа веднъж за винаги. Ама не мога. Докато на този свят има и един човек които би страдал за мен нямам право да бъда такъв егоист. Или просто си намирам извинение. И аз не знам.
Седя и гледам нещастната зелена каруца, наречена десфералов перфузор, и се опитвам да намеря душевното си състояние, в което ще съм готова да я сложа. Приготвена е от час и половина и на ум произнасям такива реплики, че и най - вулгарното порно би се изчервило. Защо само на ум ли? Ми уж съм възпитана. Това е лесната част - седя и трупам агресия и ярост насочени към самата мен. Трябва да събера цялата си лудост и да забия иглата. А после и да намеря начин да я разсея, та да не си разбия и главата в стената. Не е лесно да си откачен:) Аз, още повече.
Ей, голяма скука ви е на вас нормалните хора! Секс, телевизия и здрав сън, не задължително в този ред, и битовизми. Пък аз китно забавление - псуване на фамилия до девето коляно в 01.43 сутринта. Ама ми е едно забавно, та чак ми се реве. Ама и сълзи не ми останаха, пък и полза нулева. И да знам, че важното е да ми е гадно.....
02.17 Сложих я!
Мамка му и тази вечер я сложих! И сега ми е още по-трудно да се понасям. И пак ще спя на ръба на леглото, ей така за наказание.
Ако изобщо заспя...

22.05.2007