11 февруари 2009

Назад във времето...

Мислите ме понасят назад. Там където е спомена за теб. Спомен жив и ярък, като че ли беше днес. Сгушена уютно, слушам гласа ти да нашепва. Разказва ми за дните зад нас. Разказва за дните пред нас. Натрупал мъдрост, спомени, емоции, променяш общия ни свят.
Това сега ме плаши. Плаши ме и онова останало недоизказано и което допълвам аз...

Рисувам море, спокойно и синьо, преливащо в ярко зелен тюркоаз. Там живот някакъв има и има ни, с теб двамата, има ни нас. Нереално, в слънце облени сме там, всичко расте и прелива в този наш динамичен и завладяващ блян. А после създавам мрачен изгарящ вулкан. Бълва той ярката лава и пуши, заплашва, моя приказно създаден океан. И тъга ме залива. Плаче без сълзи душата видяла дългата тъмна нощ...
И пак.
Рисувам гора. Полянка открита, давеща се в цвят и светлина.Там цветя се разлистват и скриват всичко опасно за нас. Седя и чувам гласа ти, звучащ като ромон поток, който рисува в моите мисли сцена създадена с много любов. Загубих се в светлината, щастлива до краен предел, откривам искрящо лицето ти, и онез съдници мой, виждам очите ти. Откривам самотата прикрита зад върха на миглите. И виждам надежда, и съзирам умора, и сянка, и тътен задаващ се нейде отзад...

Как искам всичко да кажа! Как искам да те пусна в този свят! Как искам да върна времето ни с теб, назад...
Забранено, погрешно, отречено, невъзможно, безнадеждно...
Трябва да спра.
Да забравя.
Да махна този товар.
Не искам пак в пламъка да се опаря, не искам пак да остана само мокър парцал...

07.04.2008

Няма коментари: