От два дни цигарите ми падат по пода. Вадя една, а с нея излита втора и се просва на земята. Не ми е за едната цигара, ама се дразня. Не може да съм толкова смотана, че да не мога да си извадя нормално цигара. И в един прекрасен момент се сещам за баба ми, която като обърне тенджерата на пода казва някой е гладен и разнася сладки по комшиите. Викам ясно, значи на някой му се пуши.
Ми мило, дай да ходим да пушим по цигара пък после ще видим. Веднага реших, че милото е сестра ми. Отивам на терасата, паля двете цигари и пушим мълчаливо. Сега, любопитна съм, ама не искам да й досаждам с въпроси от рода на "кажи сега как е там". Викам чакай ще и кажа как е тука, може пък да не знае.
- Нали знаеш слънце, че искам истински център за лечение?
Тропот на трамвай и нито дума от нея. Ама аз си продължавам:
- Ми още няма. Май и скоро няма да има. Поне не знам дали ще е в моя живот... - грешка. май не трябва да споменавам за живота. Сменям темата:
- Представяш ли има вече цели три хелатора!? Ама в света де. Ние тук, нали знаеш сме боклука на държавата, та не е ясно кога и дали ще ги има и трите. Обаче имаме два. Дадоха от новия на малките и на 12 души над 18 г. Представяш ли си!? И на мен ми дадоха новия, и сега сутрин чаша вода, седем хапчета и забравям за случая. Добре де, не ме гледай така! Знам, че ако ги имаше преди години ти щеше да си жива. И ми е супер гадно от тази мисъл, но не мога променя нищо...
Замълчах сконфузено. Какво да кажа, тя е мъртва, а аз имам късмета да пия Exjade сега. Очаквах да ме шляпне по главата и да ми каже нещо от рода на "ама ти патко проста! радвам се, че го пиеш", но не се случи. Само цигарите бавно догаряха в пепелника. Щом догарят значи още е тук, си викам.
- Знаеш ли, понякога ти завиждам, че не знаеш и не можеш да видиш цялото безумие, което цари тук? Не изживяваш това, че ни третират като някакви уроди, които трябва да бъдат уморени възможно най-бързо. Радвам се, че не ти се налага да чуеш от служител в МЗ, че като си над 25 год., имаш увреждания на сърце и черен дроб, едва ли не няма смисъл да пиеш скъпоструващо, ново лекарство, щот ти си си пътник. Радвам се, че не могат да ти заявят в очите, че дозата която изпиваш ще стигне за три 5-6 годишни деца и че е по-важно те да го получат, а не ти. С прикрито не ставаш за трансплантация и за това майната ти, не си ми интересен. То не, че в България има успешни такива, ама все пак трябва да се опита върху някой. Радвам се, че пропускаш безумието покрай смислената система наречена бюрокрация и не ти обясняват как, ако не се лекуваш в университетска болница или такава с договор по наредба 34 изобщо няма и да ти разгледат протокола за Exjade, а камо ли да ти го одобрят. Радвам се, че не ти се налага да отидеш в някоя университетска и там лекаря да ти каже "Ама аз не те познавам и няма да ти напиша протокол". Защото такова било положението!!! Ама иначе всички ги е грижа за нас и държавата защитава правата на гражданите си. Радвам се...
Тук започнах да губя инерция. Излиза, че се радвам, че сестра ми е мъртва.
- Но - сълзите напираха в очите ми - ужасно, много ми липсваш.....
Цигарите бяха изгорели...
30.10.2008
Няма коментари:
Публикуване на коментар