Лудост

Много стечения ми се събраха. Като чуя израза: "Стечение на обстоятелствата" чак ми иде да повърна в най-близката кофа.
Ако стигна до кофата.
Мислех си, че съм силна, че мога да се справя сама със себе си и т.н. Обаче вчерашния ден направо ме срина. Цялата тази история с десферала извади наяве лудост за която и аз не подозирах. Беснях, разхождах се като тигър в малка клетка, гледах на кръв и си представях какви ли не неща.
Пресъздадох си тъп американски трилър в който като Рамбо влизам и избивам цялото правителство, президентство, парламент и изобщо всяка институция в България. Повярвайте ми ефектите на баталните сцени надминават и най-развинтената фантазия в Холивуд.
После реших, че е време да тегля една майна на всичко тук и да замина на място на което поне лечението ми ще е свясно. Да ще е трудно и гадно, но поне ще се държат с мен като с човек. И ядът ми се разпали още повече! Аз съм родена такава заради тъпите лекари в тази държава и заради непукизма на МЗ. Защо да се махна аз, а не те да поемат отговорност за глупостите си. И както обикновено стигнах до онази пътечка в чийто край блесва неоновия надпис: "На никой не му пука за теб!"
Ами, да! На никой не му пука за мен. Обаче защо да не ги накарам да ме запомнят!?
Ще обява стачка: няма да ходя на кръвопреливане, няма да използвам хелатор, няма да си пия и останалите лекарства и ще си опъна палатка пред министерството. Все три месеца ще стигнат?! След три месеца или ще има всички хелатори, политика по отношение на кръводаряването и политика по отношение на превенцията или аз ще съм мъртва и няма да ми пука. Какво пък толкова. Веднъж се умира.
Сега емоциите ми са малко по-нормални. Но факта, че още обмислям вариантите и се чудя кога е най-добрия момент за обяваването на стачката е достатъчен сам по себе си...
Полудявам...

04.10.2007