Oli4ka беше едно изключително дете. Изключително тъпо имам предвид. Голяма част от онези първи години не са оставили съществен спомен. Всякаш голяма гума е минала и е оставила празни полета в тефтера на паметта й. Спомня си малко неща и повечето от тях са свързани с маси. Не как яде нещо, а как седи като чучело върху масата.
Е, спомня си и неща свързани с яденето. Но тези са не особено приятни. Например все още знае къде е счупения с нея стол. Не си мислете, че Oli4ka има ужасни родители, напротив те са прекрасни хора, имали нещастието да се сдобият с “такова” дете. Такова може да се обясни с ужасно злоядо. Това с яденето изобщо не беше в стихията на Oli4ka. Хапва една хапка вечер и сутрин със събуждането я изплюва. Сигурно много пъти е минавало през ума на хората около нея дали най-накрая няма да се задави и кошмара да свърши. Но не, тя никога не се задави.
Та един ден майка й я тръшна на стола с идеята да я нахрани истински, но вселената помогна като нареди на стола да се разпадне. Oli4ka така и не беше нахранена, а майка й получи нервна криза и реши да я остави да умре от глад. Естествено, тя не умря от глад. Обичаше да похапва странни неща. Пясък, вар и разни други от този сорт. Пък и когато имаше желание все пак хапваше и нещо нормално.
Но да се върнем на масите.
Oli4ka има прекрасна баба и имаше дядо който я боготвореше. Това са хората с който тя свързва детските си години. Баба й винаги се опитваше да провокира интереса й като правеше невероятно вкусни неща. Естествено хлапето не оценяваше тези изключителни кулинарни шедьоври, но и до ден днешен си мечтае за бабината “Крем супа от тиквички”. Както и да е.
Понеже живееше в години в който модата в детските дрехи се свеждаше до бял чорапогащник, шорти и престилки за детска градина, Oli4ka висеше с часове върху масата за да пробва току що ушитите или оплетени дрешки. Май от тогава датира манията й да шие нещо, но слава богу в последните десетина години не се е докосвала до шиенето, освен на скъсани чорапи.Дрешките бяха много и най-различни. Ту някое пуловерче или пола пълен клош, ту блузка или рокличка на воланчета, отрупана с цветя.В общи линии всичко за което баба й и леля й се сещаха.
Друго заради което висеше по масите беше за да дразни децата в детската градина. Имаше късмета леля й да е детска учителка. И всеки път я водеше с нея до обяд.На обяд всички деца бяха слагани да спят, а тя седеше на бюрото и ги дразнеше, че няма да спи и си отива вкъщи.
Не си мислете, че и се разминаваше обедното лягане. В никакъв случай! Но тук на помощ и идваше дядо й. Човека я взимаше на собствената си спалня и започваше да чете приказки. Хиляди приказки. И я учеше да чете. Е, изключително ниския коефициент на Oli4ka не и позволи да се научи да чете, но и остави любовта към него и към приказките. Дядо й беше най-великия човек който тя някога е познавала и нейния принц на бял кон, особено когато отваряше “Детмаг” в неделя...
Сега като се връща назад Oli4ka си дава сметка, че е имала страхотно детство и винаги е била заобиколена от хора, който много я обичат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар