Пътища

Любимото ми пожелание по празниците беше: "Винаги да намираш пътя си"
Може би защото ми е трудно напоследък да намирам своя, за това пожелавам на всички да намират собствения си. Понякога седя и се чудя сама на себе си. Защо правя всичко това? Защо си късам нервите с неща, за които на почти никой не му пука. Заради себе си, заради хората за които на мен ми пука, или просто за да си намирам работа и емоции?
Емоции...
Винаги си казвам, че правя всичко, защото това е правилно и смислено.
Правилно? Смислено? Какво значи правилно и смислено?
Борих се когато беше нужно, за да получат максимален брой хора по-добро лечение. Борих се и бях там където е нужно! А какво се получи?
Великите мозъци дадоха лекарства. Показаха, че работят и че ги е грижа!
Грижа?
Лекарства за по 40 до 60 дни!
Равносметката за мен лично е, че 40 дни имах терапия, която беше подходяща за мен и с която аз се чувствах добре. И когато ми свършиха таблетките да не мислите, че ми дадоха старата гадна терапия?
Неее!
Оставиха ме без. +- месец без терапия. На кого му пука?!
Не че ми пука особено, че аз съм без терапия. Никога не ми е пукало особено за самата мен, и винаги съм казвала, че когато и да ме очистят ще е късно!
Но ми пука за онези други 10 човека, които бяха прецакани по същия начин! Пука ми за онези родители, които се чудят дали този месец детето им ще получи лекарствата си или не...

Правилно ли е?
Когато отвътре ме изгаря обвинението, че съм персонално виновна?
Смислено ли е?
Когато имам усещането, че съм намерила собственият си път към ада?

06.01