25.03 14:04 - От себе си идвам към себе си пътувам

Тц!
Клатя глава в отрицание. Не искам да се слушам. Онзи вътрешен глас тихо реди думи, които не искам да слушам. Всъщност вече не е толкова тих. Крещи нещо, а аз се опитвам да го игнорирам. Не, няма да слушам.

Онази част от мозъка ми, която има желание да изчисти нещата и да сложи край на безмисления диалог, се щура напред - назад и се опитва да помири бойните групи. Приличат на тълпа човечета всяко на прага да се разплаче и тичащо към някое друго гневно човече от двете страни на едно възприятие. Едната група човечета безразлично са скръстили ръце и се правят на приятно разсеяни, но не се отказват от позицията си. Другите вече са пенясали от гняв в желанието си да се наложат. Умитворителите губят позиции.

А така ми се иска да им тегля майната на всичките!
Трудно е да се разправяш сам със себе си. Дори и да спориш с радиото изглежда по - смислено занимание.
Какъв е спора ли? На кой всъщност му пука? Важното е да поспорят енергично, та белким родят нещо смислено, мизерниците малки!