06 април 2009

12.03 14:50 - Изморих се

Не ми се подхваща тази тема. Не ми се мисли и не ми се говори. Но напоследък всичко в дните ми рефлектира, като чук в безумна автоагресия. И имам нужда да отворя вратата. Знам, че от време на време минавам границата на добрия тон, но няма да се извиня за това.
За мен лично, като пациент с таласемия майор и смея да твърдя започнат с терапията човек ми е изключително вбесяваща всяка поредна простотия забъркана в т. нар. Министерство на Здравеопазването, която се гаври с всички пациенти с таласемия майор в България.
Умопобърквам се до безобразие в опитите си да се самоубедя, че проблема е в мен, и че реагирам пресилено. Тъпча на едно място, за да си обясня как най - редното в живота ми е хем да чакам за кръв, хем да нямам и лекарства. Забравям математиката, за да си сметна как да разделя 20 дози (5 опаковки) на 92 дни. Спирам да разсъждавам, за да приема, че всички пациенти са под общ знаменател, но не като качество на терапията, а като разпределени количества, защото най - нормалното нещо за МЗ е да даде на всички по 5 опаковки за три месеца. Това че на 20 кг-мов човек му трябват 2, а на 60 кг-мов му трябват 8.5 опаковки на месец, на кой по дяволите му пука!?! И да, душата ми потръпва вербално задоволена, когато ми обясняват колко съм скъпа на тази държава.
То държавата явно е някакво интересна твар със собствен живот и потребности, в които хората, които я осмислят, като такава нямат място. Или пък има едни хора, които са по важни от други такива.То в това животно - държава нямаше ли защита от дискриминация? Не беше ли отменено смъртното наказание? Или да си крайно некадърен служител на министерство в същата твар, не може да доведе до дискриминативна смъртна присъда? Всъщност, колкото и неща да кажа, не намирам значение.
Не мога повече да го изкарвам само на себе си.
Изморих се да продължавам да стискам зъби и да се усмихвам.
Изморих се да се държа, като интелегентна и отговорна личност.
Изморих се да бъда любезна с хора, пред които трябва да лицемернича, за да ги накарам да мислят.
Изморих ужасно много, а трябва да намеря следващата тънка нишка или да отрежа онзи конец на живота ми...

Няма коментари: