Международен ден на безвъзмездния и доброволен кръводарител
Много често хората използват репликата „Ще дам живота си за него/нея!” Но замисляли ли сте се, че реалният буквализъм на тези думи никога не е вложен в тях?! Да дадеш живота си би означавало да спреш да съществуваш, и то не просто за момент или два, а завинаги! И всъщност излиза, че това просто е една гръмка сентенция без реална стойност. Но една друга сентенция казва, че истината е някъде по средата.
Днес, тук, 21 от всеки 1000 души реално доказват, че дават живота си за някой друг.
Днес, тук, 21 от всеки 1000 души даряват частица от себе си, за някой, като мен.
Днес, тук, 21 от всеки 1000 души даряват доброволно и безвъзмездно кръв.
Да дариш кръв не е геройство. Не е нещо, за което вестниците, ще напишат статия на първа страница, нито телевизията ще отрази репортаж. То винаги остава анонимно и сякаш минава между другото, което се случва в ежедневието ни. Но някъде там, някой друг получава твоята частица шанс. Той никога няма да разбере на кого дължи своето ново начало. Той никога няма да знае, кой е човекът застанал до него. Той може дори да не се замисли особено, че дължи живота си на някой друг. Но той, ще оцелее! Защото един от тези 21 е дарил живот!
Днес (14.06) в международния ден на кръводарителя, аз няма да кажа, че кръводаряването е алтруистично, чисто човешко и доказващо безгранична любов. Няма да кажа, че с едно даряване можете да спасите живота на цели 3ма други. Няма да кажа, че то дори е полезно за вас. Няма да изредя, че всеки един пострадал при катастрофа или след авария, при раждане на нов живот или при операция, или заради сериозно заболяване има нужда от кръв, за да има шанс да живее. Не!
Ще кажа единствено: Благодаря, че ви има! Вие сте истинските герои на моя ден!
Много често хората използват репликата „Ще дам живота си за него/нея!” Но замисляли ли сте се, че реалният буквализъм на тези думи никога не е вложен в тях?! Да дадеш живота си би означавало да спреш да съществуваш, и то не просто за момент или два, а завинаги! И всъщност излиза, че това просто е една гръмка сентенция без реална стойност. Но една друга сентенция казва, че истината е някъде по средата.
Днес, тук, 21 от всеки 1000 души реално доказват, че дават живота си за някой друг.
Днес, тук, 21 от всеки 1000 души даряват частица от себе си, за някой, като мен.
Днес, тук, 21 от всеки 1000 души даряват доброволно и безвъзмездно кръв.
Да дариш кръв не е геройство. Не е нещо, за което вестниците, ще напишат статия на първа страница, нито телевизията ще отрази репортаж. То винаги остава анонимно и сякаш минава между другото, което се случва в ежедневието ни. Но някъде там, някой друг получава твоята частица шанс. Той никога няма да разбере на кого дължи своето ново начало. Той никога няма да знае, кой е човекът застанал до него. Той може дори да не се замисли особено, че дължи живота си на някой друг. Но той, ще оцелее! Защото един от тези 21 е дарил живот!
Днес (14.06) в международния ден на кръводарителя, аз няма да кажа, че кръводаряването е алтруистично, чисто човешко и доказващо безгранична любов. Няма да кажа, че с едно даряване можете да спасите живота на цели 3ма други. Няма да кажа, че то дори е полезно за вас. Няма да изредя, че всеки един пострадал при катастрофа или след авария, при раждане на нов живот или при операция, или заради сериозно заболяване има нужда от кръв, за да има шанс да живее. Не!
Ще кажа единствено: Благодаря, че ви има! Вие сте истинските герои на моя ден!
Няма коментари:
Публикуване на коментар