Социално зла гад

В светлината на събитията от последната седмица границата на търпението ми започна да става прекалено разтеглива.
Седя и мисля. Сещам се за член 1ви от Всеобщата Декларация на ООН, който гласи:

„Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство.”

Братство? В България? Стига бе! Нека ви разкажа за духа на братството.
Сливен, в наши дни, или по-точно края на юли: пациент с Таласемия майор се обръща към лекар, за да му бъде издаден протокол за получаване на лекарство по Наредба 34. След две седмици празни приказки протоколът е отказан с мотив: „ Аз не знам нищо за това лекарство. На мен никой не ми е казал нищо, а другите ги водят по семинари. Да дойде някой да ми каже...” Два месеца по–късно историята продължава, като вече са намесени РЦЗ, хематолог и горе цитираната. Играят на къси пасове и всеки обяснява, че не може, няма, не иска.
Стара Загора – общото мото е: „ Майната им на възрастните”. По неясни причини там няма и не се издават протоколи на пациенти на 18 год. И за да няма конфликти отговорът е, че не отговарят на критериите. Хитро, нали?
Бургас – ясно е, че нищо не е ясно!...
Мога да продължа за всички градове, в който има пациенти с ТМ*, но картинката е почти еднаква.
Цари масово братско отношение!!!
В такива моменти се обажда социално злата гад в мен и аз забравям за „братското” в отношенията.
И ми се иска да мога да им причиня всичко онова, което те ми причиняват и са ми причинили за последните 20тина години. И ми се иска да им се върне стократно! Иска ми се!
Знам, че това не ме прави добър човек. Не ме прави и разумен човек. А аз искам да съм добра и разумна!
Повтарям си, че ако съм търпелива, добра и разумна всичко ще се оправи. И ще си дойде по местата. Стискам зъби и си го повтарям, като мантра.
Но бавно отвътре си проправя път една социално зла гад...

* ТМ – Таласемия Майор.