Аз съм страхливка.
Ужасна страхливка.
Не знам дали това е малодушие или неувереност.
Толко много неща искам да ти кажа.
Толкова пъти ти писах.
Хиляди пъти изстъргвах тайната и повдигах капака.
Мога да кажа какъв е нюанса на болката от липсата. От твоята липса.
Всякаш, някой е налял лед в тъканите на ежедневието ми.
Всяка моя клетка вибрира в агония. Трепере дори онази недосегаема част от мозъка ми, която уж е излишна.
И пак пиша наум, връщам миналото изровено от пепелта. А как ми се иска да не се беше връщал в живота ми!?! Да можех да забравя, че се върна...
Каня се да направя голяма грешка. Каня се да разбия всичко останало в мен. Каня се да си призная какво си ти в моя облачен ден...
29.04.2008
Няма коментари:
Публикуване на коментар