Пустиня

Колко пъти вече водим този разговор?

Колко пъти ти казах “Не”?

Колко мъка понесе душата ми,

За да бъде спокойно твойто сърце?...





Често си мисля как да определя живота си.

Някой си избират персонаж от роман, някой казват, че са герой от филм.

А коя съм аз?

Къде ми е сценария?

И кой е писал този криволичещ роман?

Няма отговор. Тишината само отвръща на моите странни въпроси.
А някъде дълбоко отвътре едно гласче нашепва: Лош режисьор, лош сценарист, а пък за актьора да не говорим!

Има хора които помнят моментите в който са били страхотни и успешни. Аз помня предимно моментите в който съм се дънила. А те са много.

Помня първото момче в което се влюбих. Помня и защо. Беше странен аутсайдер, точно като мен. Обичах го толкова, че винаги заставах като преграда пред бурите, които се стоварваха с грохот върху главата му. Научих се как да страдам и да прощавам, научих се как да се примирявам и да продължавам.

Той ме научи.

Научи ме какво е да жертваш мечтите,желанията и всичко което си изградил, да се радвам на моментите в които той е щастлив, въпреки че, че моето лично щастие е беше затънало в далечно блато.

Изоставих го! Оставих чувствата при него.
Събрах разпилените частици, заключих ги в мраморен блок и забравих, че дори са съществували. И потънах в собствената си самота. Онази моя лепкава спътница, винаги стояща до мен. Като проклятие от което няма измъкване. Бягах, гоних я и накрая се примирих. После се научих как да я крия. Като съкровище потънало в прах и забравено от този които го е скрил. Дори и в най-щастливите ми и бурни мигове винаги намираме пространство в което с нея да вдигнем наздравица.

Научих се как да допускам комети и обикновени хора да минават през нашата орбита, без да засягат тихия ни покой. Онзи който остави седи по кожата ми, после и онзи който пръв каза “ Обичам те”, след него - ти който остави следи по мозъка ми...

И после момента с онова удобно уравнение, в което чувствата нямат място. Опитвам се да си спомня кога станах толкова пуста от към емоции, кога реших да държа хората далеч от моя свят.
Кога се превърнах в пустиня?...