Замисляли ли сте се, че всяка
велика любовна история завършва до „И заживели щастливо”? Или до смъртта на
единия или и на двамата. Просто така. Действията са получили развръзката си,
останали сте с чувството, че великата любов е нещо, което е или голяма трагедия
или химерно щастие и толкова.
Замисляли ли сте се, че няма
такава велика история, в която живота се превръща бавно и полека в крещящ битовизъм?
В която мръсните чинии, разхвърляните чорапи или премълчаните крясъци да продължават
да подържат всички онези велики моменти, в които се изгубваш и душата ти се
разтапя от любов. Няма ги и онези мигове, в които някой друг, след твоята
велика любов, докосва съществото ти и те вълнува по различен начин. Или нещо те
кара да забравиш и себе си и мислите си. Не ми казвайте, че когато намериш
истинския, всичко се подрежда и заживяваш в онази своя велика, все поглъщаща,
разтърсваща, вечна и единствена любов, от която си вечно щастлив или заради която
умираш! Не вярвам в това! Не вярвам, че натрупването на разочарования, битовизми,
душевни пластове или просто на опит те оставят да се изживяваш, като герои от
велика любовна история! Не вярвам, че някъде там има някой, заради който всеки
ден ще се събуждаш, и ще пърхаш от щастие или ще усещаш как режат сърцето ти с
нож! Всеки ден от всяка една година на и-заживели-щастливото ти време!
Замисляли ли сте се, че никой
не може да обясни какво е това „щастие”? Никой в този свят няма ясно и недвусмислено
обяснение на чувството щастие! О, да, всички сме чували онези велики
литературни клишета, че щастие е да си обичан и да обичаш, да имаш покрив,
храна, свобода, и смисъл, и разни други мънички неща. Но някъде дълбоко в себе
си, усетили ли сте, че е истина това? И ако се окаже, че въпреки че в живота ти
всички онези клишета изброени по–горе са се появили, случили, сбъднали и т.н.,
всички те! а ти все пак се чувстваш празен и безразличен? Какво, ако си дадеш
сметка, че да!, имаш всичко, което уж е щастие, но ти не си щастлив?
Замисляли ли сте се, че се раждаш
празен? Имаш чисто нови очи, чисто нови уши, чисто нов интелект и душа. Имаш всичко,
за да започнеш сам да градиш света си. Да дадеш дефиниции на това, което
изпитваш, на себе си, на света си като цяло. Но истината е, че просто нямаш
избор и шанс да го направиш. Защото от същия онзи момент ти налагат клишета, стереотипи,
етикети. Казват ти, че не разбираш, че това значи или не любов и че онова е
щастие или пък не е. Бавно откриваш незадоволени чужди копнежи, мисли, идеи на
онези преди теб. Затваряш кръга „И заживели щастливо” в очакване. На онази
велика любов и онова безгранично необяснимо щастие!
Замисляли ли сте се, че всички
велики любовни истории се броят на пръстите на ръката ви? И завършват до „И
заживели щастливо”?
