02 юли 2009

Пътища

Обичам онези уж "философски" разговори. Обичам онези моменти, в които ме провокират, било то да мисля, било да възприема друга гледна точка или да подчертая логиката в нещо. Наскоро незнайно от къде тръгнал разговор стигна до свободната воля и възможностите за избор. Спретнахме си обсъждане на тезите: "Всичко е предопределено" и "Всеки сам пише историята си".
Хората които ме познават веднага ще се сетят коя е моята позиция, но за другите аз застъпвам тезата, че сами определяме живота си. И незнайно защо, не мога да възприема, че в живота няма случайности, няма свобода в избора, няма алтернатива.
Може аз да не съм нормална, но винаги, ама винаги ще твърдя, че има алтернатива, случайност и хиляди възможности.
Мисля си, че винаги сами ограничаваме... как да се изразя?... полезрението си? душевността си? възприятията си?
Ако трябва да сравниш пътя на живота си, как ще го видиш?
Пътека в гората?
Обикаляне по коридори?
Или може би пътешествие в облаците?
Не знам защо, но аз винаги си го представям като разходка из поля. Там където няма пътеки или маркери, подсказващи посоката на движение. Там където ако не ти харесва ляво, дясно или напред, можеш винаги да хванеш по диагонал, или на зигзаг, или точно както ти хареса.
Не казвам, че е лесно или че това е вярното, но това е моя начин...
Кой е твоя?...Зависи само от теб.